АЗ съм един голям кремвирш

ще го имам в предвид, следващия път като искам да отпусна някъде ... хахаха, не че в момента не искам да опусна ... то станна .. от нищо нещо, бях гладен, историята е по весела като си го представаш визуално .. та викам си да ида да си взема нещо за хапване, та тръгвам да се обличам( у нас си ходя по бельо) , реших че е време за сняма на дъкните, извадих си хубави, изпрани дънки, облякох си ризата, сложих якето, измих си зъбите и обувките и айде навън, в третата закусвалня която посетих най-накрая имаше закуски, взех си два хот-дога и се запътих към у нас, ям си ги по тътя и стъпвам бавно и тежко ( междувременно единя хот-дог е протекал и съм целия в горчица, кетчуп и майонеза, ама не го знам още) та ходя някакво тежко такова, бавно, заглеждам някаква мацка, свалям си черните слънчеви очила, усмихвам се чаравно и грам не подозирам че аз съм един голям кремвирш намазан със сосове, ще оставя на въображението ти какво се случи ... пред входа съм, бесен съм(вече съм разбрал), срещам една приятелка, разменихме няколко приказки, разбрахме се за довечара да се видим и продължавам, забравил съм си пропуска за входа и не мога да отворя вратата, бесен съм, сетих се за стария номер дърпаш силно и тя се отваря, да ама не, някой беше ремонтирал вратата и за малко да я сваля заедно с касата и три реда тухли .. вбесих се още повече, паля цигара и гледам право в охранителната камера, мисля си, браво бе Айнщайн, реших да пробвам пак със сила... секунди по късно дойде портиерката на блока, нова портиерка, за пръв път я виждам, почна да ме разпитва защо съм дърпал вратата, аз почнах да се правя на чукнат между ушите, обясних и че живея в блока и да ми отвори, тя ми каза че без пропуск няма да ме пусне ... ъррр ... аз се усмихнах, казах: "Еми добре тога ще разбия вратата", тъпо, много тъпо, пред камерата ... трето провинение за седмицата, осемнайсто за сезона, "е за по-големи глупости не са ме изгонили за това ли ще ме изгонят ?" си мислех аз гокато се прибирах към вкъщи ... прибрах се, изпрах си дрехите и седнах на кома да довършвам работата, нещо не ми се работише, влязох в ахато, тъпотия, никой не е писал нищо интересно, както обиновенно, редовните глупости, отворих писмата ни с теб, погледнах, зачудих се какво да ти пиша, викам си, снощи нищо не измисли .. ама айде де, чакх вдъхновението .. еми .. няма вдъхновение, и кво сега няма да пишем ли .. хаха .. върнах се към първоначалния си план, да ти напиша 
".... каза тя и си свали килотите и легна на леглото", реших че ще си помислиш че искам да те клецам, което евентуално може да прерастне в една от онези сутуаций, които наричам "таралеж в гащите", не ме кефи тая идея, пък и без това наскоро си изпразних гащите ... викам си, "ОК, дака, кво знаеш за тая кифла ?" еми нищо особено .. да не кажем абсольтно нищо...ОК, еми за какво да се напъваш, дай го по лежевно ... е по-лежевно то това не мога  "ЕГН-то искаш ли ? не за какво ми е, личните карти на входа + 10 точки бонус, ако схванеш смислъла на това писмо!"